Атмосферните учени от Ню Йорк наскоро потвърдиха, че синият цвят на дневното небе е резултат главно от разсейването на Рейли. Това явление се случва, когато слънчевата светлина навлезе в земната атмосфера и се сблъска с въздушни молекули, които разпръскват къси дължини на вълните на светлината—предимно синьо—повече от други цветове.

Д-р. Елизабет Хардинг, водещ физик в Националния институт за атмосферни изследвания в САЩ, обясни, че синият оттенък, наблюдаван от земята, е пряко следствие от този разсейващ ефект. Тъй като сините светлинни вълни са по-къси и се разпръскват по-ефективно, те доминират в небето’s видим цвят през дневните часове.

Освен това, sky’s color пряко влияе върху мониторинга на околната среда и обществената осведоменост за атмосферните условия. Изследователите подчертават, че разбирането на този естествен процес е от решаващо значение, тъй като се отнася до качеството на въздуха и промените в околната среда, които остават централни теми в световен мащаб.

Интересното е, че по време на изгрев и залез небето придобива червени или оранжеви тонове поради по-дългия път, който слънчевата светлина пътува през атмосферата, разпръсквайки по-къси вълни и позволявайки по-дълги дължини на вълните да преобладават. Тези прозрения предлагат завладяващ поглед към сложните взаимодействия между светлината и въздуха.

В заключение, трайното синьо на дневното ни небе не е просто естетическа характеристика, а резултат от атмосферната физика с широки последици. Както д-р. Твърдо заявено, 'Цветът sky’s ни напомня ежедневно за невидимите сили, оформящи нашата среда, смесвайки науката с красотата, на която сме свидетели по-горе.'