Учени от Оксфордския университет откриха завладяваща представа за познатия аромат, който прониква във въздуха, когато тревата е прясно окосена. Миризмата далеч не е просто приятен аромат, тя се идентифицира като биохимичен сигнал за дистрес, излъчван от самите растения, предизвикан от физическо увреждане на техните тъкани.

Този сигнал, съставен от летливи органични съединения (ЛОС), служи като естествен сигнал не само за съседните растения, но и за насекоми и други екологични участници. Професор Емили Кларк, водещ изследовател, обяснява, "Миризмата е защитен механизъм. Той предупреждава другите за непосредствена заплаха, позволявайки на растенията да активират защитни реакции или да привличат хищници от тревопасни животни."

Откритието води до преоценка на човешкото взаимодействие с естествената среда, особено в градските условия, където рязането на трева е рутинно. Природозащитниците предполагат, че честото косене на трева може по невнимание да повиши стреса на растенията и да наруши екологичния баланс, който зависи от тези химически сигнали.

Експертите настояват за по-голяма информираност на комуникационните системи на растенията, подчертавайки тяхната сложност и екологично значение. Констатациите допринасят за продължаващите дискусии относно устойчивото озеленяване и по-широките последици от човешките дейности върху растителния живот.

Тъй като рязането на трева е повсеместна човешка практика в световен мащаб, това ново разбиране свързва научните открития с ежедневния опит. Тя приканва обществеността да преосмисли привидно доброкачествените, но все пак екологично дълбоки действия в непосредственото им обкръжение.