Базираните в Пекин космически изследователи и ветерани астронавти категорично потвърдиха, че емблематичната Велика китайска стена не се вижда от ниска околоземна орбита с помощта на невъоръжено око. Въпреки огромната си дължина, тя остава предизвикателна гледка поради тясната си структура и тонираните в земята материали, които се смесват с околния терен.

Погрешното схващане произхожда от популярната култура от началото на 20-ти век, но оттогава е разсеяно от многобройни орбитални мисии и фотографски доказателства. Астронавти като Янг Ливей и Крис Хадфийлд публично заявиха, че забелязването на Великата стена от космоса без помощ е почти невъзможно, подчертавайки вместо това други мащабни човешки черти като градове и летища.

Експерти от Националната космическа администрация на Китай обясняват, че видимостта зависи значително от фактори като атмосферни условия, осветление и зрителната острота на наблюдателя. Средната ширина на Великата стена от приблизително 6 до 7 метра я прави твърде тясна, за да се откроява отчетливо срещу скалистия пейзаж от стотици километри над Земята.

Разбирането на този мит е важно не само за коригиране на общественото знание, но и за задълбочаване на оценката за границите на човешкото виждане в контекста на космическите изследвания. Д-р. Мей Джан, водещ космически географ, подчертава, че признаването на такива реалности подобрява научната грамотност и зачита финото взаимодействие между човешкото възприятие и планетарното наблюдение.

Тъй като космическата програма на China’s напредва бързо, общественият интерес към забележителностите, видими от орбитата, продължава да расте. Този непрекъснат диалог между мита и науката илюстрира динамичната връзка между земното наследство и извънземното наблюдение, приканвайки към подновено изследване на това как човечеството възприема собствените си творения от необятността на пространството.