В Ню Йорк невролозите са напреднали в разбирането ни защо страхът е основна човешка емоция. Изследване, проведено от д-р. Емили Картър от Института за Мозъчни Изследвания показва, че страхът включва сложни взаимодействия между амигдалата и префронталната кора, които обработват възприеманите заплахи и регулират реакциите.

Основната функция на страха е оцеляването, активирайки механизма на тялото за борба или полет, за да се предпази от увреждане. Страхът обаче влияе и върху емоционалното благополучие, влияе върху нивата на стрес и поведението при вземане на решения както на индивидуално, така и на колективно ниво.

Д-р. Картър обяснява, че докато страхът може да бъде защитен, прекомерният или ирационален страх може да доведе до тревожни разстройства, които стават все по-разпространени. Нарастването на глобалната несигурност засили обществения интерес към разбирането на начина, по който страхът оформя ежедневието и социалната динамика.

Това ново изследване подчертава значението на конструктивното управление на страха чрез когнитивни стратегии и терапия, особено в медийните съобщения, където сензационализмът може да засили обществения страх. Експертите се застъпват за балансирана комуникация, за да се смекчи ненужната тревога, като същевременно се запази осведомеността.

Тъй като страхът остава неизбежен емоционален опит, нарастващите изследвания предлагат надежда за подобрени интервенции за психично здраве и по-добро разбиране за това как емоциите влияят върху човешкото поведение в бързо променяща се среда.