В град Кеймбридж генетичните изследователи от университета в Кеймбридж хвърлиха нова светлина върху биологичните причини за разнообразната гама от цветове на човешките очи, функция, която интригува хората от векове. Това изследване разглежда как цветът на очите се дължи главно на взаимодействието на множество гени, влияещи върху концентрацията на меланинов пигмент в ириса.

Според водещият учен д-р. Елизабет Хардинг, количеството и вида на пигментацията на меланин директно определят дали очите на индивида изглеждат сини, зелени, лешникови или кафяви. По-високите нива на меланин произвеждат по-тъмни цветове на очите, докато по-ниските нива водят до по-светли нюанси. Тази вариация е не само естетическа, но и свързана с еволюционните адаптации в отговор на географската среда и излагането на слънчева светлина.

Освен това проучванията показват, че разнообразието на цвета на очите става по-изразено, тъй като хората мигрират в различни региони, което води до генетични мутации, които благоприятстват различна пигментация. Д-р. Хардинг подчертава, че разбирането на тези генетични механизми не само обогатява разбирането ни за човешкото разнообразие, но също така подкрепя медицинските изследвания, свързани с очното здраве и генетичните разстройства.

Тъй като цветът на очите остава видим маркер на човешката променливост, този пробив в геномиката продължава да привлича обществения интерес в световен мащаб. Констатациите, публикувани във водещо научно списание, осигуряват непреодолима пресечна точка между генетиката, антропологията и еволюционната биология, отразявайки сложния разказ зад привидно проста черта.