В Бостън водещи физиолози хвърлят светлина върху това защо интензивната физическа активност често води до умора, често срещано, но сложно явление, засягащо милиони хора по света. Когато мускулите се свиват по време на тренировка, те консумират аденозин трифосфат (АТФ), основният източник на енергия на клетката, с ускорена скорост. Това бързо потребление на енергия неизбежно изчерпва местните ресурси, предизвиквайки умора.

Д-р. Сюзън Харис, специалист в Бостънския институт за спортни науки, обяснява, че умората не се дължи само на изчерпване на енергията, но и на натрупването на метаболитни странични продукти като млечна киселина. Тези странични продукти могат да попречат на мускулната функция и да допринесат за усещането за изтощение.

Освен това централната нервна система играе важна роля чрез модулиране на мускулната активация, за да се предотврати увреждането от пренапрежение. Тази невро-мускулна обратна връзка предизвиква защитно усещане за умора, като гарантира, че тялото не надвишава физиологичните си граници.

Разбирането на тези механизми е от решаващо значение на фона на нарастващите фитнес тенденции, при които хората агресивно изтласкват телата си. Харис подчертава, че "Правилното възстановяване, хидратацията и храненето са от съществено значение за противодействие на умората и подобряване на производителността." Това изследване се привежда в съответствие с последните скокове в атлетичното обучение и осведомеността за здравето, като предлага навременни насоки за широка аудитория.

Тъй като умората сигнализира за жизненоважни физиологични процеси, експертите настояват да я признаят като основна подсказка, а не като неуспех. По-нататъшното научно изследване продължава да разкрива как персонализираните режими на обучение могат да увеличат максимално издръжливостта, като същевременно минимизират умората.