В Ню Йорк водещи невролози наскоро потвърдиха физиологичните механизми зад общото усещане за замаяност по време на въртене, явление, което озадачава много хора, но се корени твърдо в човешката биология. Опитът се дължи на взаимодействието на течности и сензори, разположени във вътрешното ухо, известни като вестибуларна система.

Д-р. Елена Маркус, невролог в Медицинския център на Колумбийския университет, обясни, че когато човек се върти бързо и изведнъж спира, течността вътре в полукръговите канали—частта на вестибуларната система, отговорна за откриването на ротационното движение—продължава да се движи за кратко. Това продължително движение на течности изпраща сигнали до мозъка, показващи движение, въпреки че тялото е престанало да се върти.

Това несъответствие между визуалния вход, позицията на тялото и вестибуларните сигнали води до объркване на мозъка, което води до характерно усещане за световъртеж или замаяност. "Това е защитен рефлекс, който позволява на мозъка да измерва движението и да поддържа баланса", казва д-р. Маркъс добави. Разбирането на този механизъм е от решаващо значение за разработването на лечения за нарушения на равновесието, засягащи милиони хора по света.

Последните неврологични изследвания подчертават, че този отговор е не само често срещано човешко преживяване, но и ярка демонстрация на това как деликатно нашите сетивни органи работят заедно, за да интерпретират нашата ориентация в космоса. Тъй като общественият интерес към вестибуларното здраве нараства, експертите насърчават осведомеността за практиките за безопасно въртене, за да се предотвратят падания и наранявания, особено сред уязвимите групи от населението.