Базирани в Лондон изследователи предоставиха нови прозрения за общото, но объркващо телесно явление, известно като хълцане. Техните открития изясняват, че хълцането е резултат от неволеви спазми на диафрагмата, мускулна преграда, критична за дишането. Тези спазми рязко прекъсват нормалното дишане, причинявайки отличителния звук на хик, когато гласните струни се затворят.

Учените приписват тези спазматични контракции на рефлекс, включващ френичните и блуждаещите нерви, които са неразделна част от човешката нервна система. Тригерите могат да варират от бързо хранене и внезапни температурни промени до емоционален стрес, илюстриращи сложното взаимодействие на организма между неврологичните и дихателните функции.

Според д-р. Амелия Картър, неврофизиолог от Кралския Лондонски Институт по Медицина, разбирайки, че хълцането не само задоволява общественото любопитство, но и има потенциални клинични последици. Тя подчертава, че макар често доброкачествени, постоянни хълцания могат да показват основните медицински състояния, подчертавайки необходимостта от продължаване на изследванията в този рефлекс.'

Това проучване пристига на фона на нарастващия обществен интерес към телесните функции и тяхното въздействие върху здравето. Той отразява съвременните тенденции в медицинската наука, насочени към демистифициране на ежедневните явления чрез строг анализ, като по този начин дава възможност на хората да знаят за собствената си физиология.