В Кеймбридж изследователи от университета в Кеймбридж наскоро публикуваха констатации за това защо някои птици притежават особено дълги крака. Птици като чапли, щъркели и фламинго са развили разширени крайници, за да се адаптират към техните водни или полуводни местообитания. Тази морфологична черта им позволява да преминават през по-дълбоки води, докато търсят храна, без да потопят телата си.

Д-р. Сара Милтън, водещ орнитолог в изследването, обяснява, че по-дългите крака осигуряват предимство във височината, което увеличава способността им да разпознават плячката и намалява уязвимостта към водни хищници. "Тази физическа адаптация е еволюционен отговор, който позволява на тези птици да увеличат максимално ефективността на хранене в блата, реките и плитките езера", казва тя.

Изследването подчертава, че дължината на краката е пряко свързана с типа местообитание и поведението на хранене. Дивите птици се нуждаят от удължени крака, за да се движат по кален или воден терен, докато горските видове имат по-къси крака за мобилност чрез гъста растителност.

Това прозрение е особено важно, тъй като влажните зони са изправени пред нарастващи заплахи от изменението на климата и човешката дейност. Разбирането на тези анатомични адаптации допринася за усилията за опазване, като информира стратегиите за опазване на местообитанията, съобразени със специфичните биологични нужди на видовете.

В крайна сметка проучването подчертава сложната връзка между анатомията и околната среда в еволюцията на птиците. Както д-р. Милтън подчертава, "Краката на тези птици не са просто крайници, а жизненоважни инструменти, оформени от милиони години, за да осигурят оцеляване и успех в уникалните си ниши."