В Минеаполис изследователи от Университета в Минесота са напреднали нашето разбиране за това защо някои животни влизат в хибернация през зимните месеци. Това физиологично явление позволява на видове като мечки, прилепи и земни катерици да оцелеят продължителни периоди на недостиг чрез драстично намаляване на метаболитната активност.

Хибернацията не е просто продължителен сън, а сложна адаптация, която понижава телесната температура, сърдечната честота и дишането, като запазва жизнените енергийни резерви, когато хранителните източници са ограничени. Д-р. Елизабет Харпър, водещ експерт по зоология, обяснява, Хибернацията е пример за еволюционна стратегия — тя дава на животните способността да издържат на екстремни условия на околната среда, които иначе биха застрашили оцеляването им. Това е много важно.'

Това изследване има значителни последици за управлението на дивата природа на фона на нестабилността на климата, тъй като променящите се температури могат да нарушат традиционните цикли на хибернация. Разбирането на тези адаптивни механизми е от решаващо значение за прогнозиране на устойчивостта на видовете и за насочване на усилията за опазване в световен мащаб.

Освен това откритията откриват пътища за биомедицински приложения, вдъхновяващи изследвания на техниките за метаболитно потискане и запазване на органи. С наближаването на зимата този поглед върху поведението на животните подхранва по-дълбока оценка на природата’s гениални тактики за оцеляване.